Логически Грешки
В логиката и реториката логическа грешка или логическа заблуда (още „софизъм“, „логическа уловка“) е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а от там — до погрешно схващане или предположение. Логическите грешки често звучат риторично убедително, защото разчитат на емоционалните импулси в слушателя или опонента (напр. позоваване на чувства), или на евристиките, създадени от социалните взаимоотношения между хората (напр. аргумент към авторитета).
Когато един аргумент е „логически невалиден“, това не означава непременно, че заключението му е погрешно; означава единствено, че заключението не би могло да бъде правилно достигнато чрез този аргумент. Логическите грешки най-често се ползват неумишлено, но те също така може да бъдат използвани умишлено с цел победа в спор, без истината да е от значение.
Най-често срещаните типове грешки
- Ad hominem - Ad hominem аргумент е всеки, който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Например „Х е глупак“ не е заблуда, но „Х не е прав, защото е глупак“ е заблуда. Терминът „плюене в кладенеца“ също се отнася за форма на ad hominem заблуда. Това е опит да се дискредитира аргумента на опонента като се предположи, че последния притежава отвратителна черта, или че се числи към вярванията на хора които са погрешни или непопулярни. Често срещана форма на това дори си има собствено име: reductio ad Hitlerum. Това е плюене в кладенеца като се прокарва аналогия между позицията на другият човек и тази на Хитлер или нацистите.
- Аргумент от незнание - поддържа се, че една пропозиция e истина (или лъжа), само заради това, че не е доказано обратното. За да може да се направи позитивно едно специфично твърдение, обаче, трябва да бъдат предоставени положителни доказателства за него. Липсата на друго обяснение означава единствено, че не знаем — не означава че можем да си изобретим обяснение. Напр. Нямаме Google Analytics и не знаем дали интернет маркетинга ни работи. Значи интернет маркетинга не работи!
- Позоваване на авторитет - основната структура на аргумента на авторитета е следната: Професор X вярва A, X има авторитет, следователно A е истина. Често този аргумент се вменява и с подчертаване на годините опит, научната степен и наградите на човека, правещ твърдението. Понякога обратното се използва, като се казва че някой не притежава авторитет, научна степен или опит, следователно неговите твърдения са невярни. Има много подтипове на аргумента на авторитета. Често срещан пример е аргументът ad populi — твърдението трябва да е истина защото е популярно, в общи линии приемайки авторитета на масите. Друг пример е аргумента от древността — твърдението трябва да е истина, защото съществува от много дълго време.
- Чучело - споренето срещу позиция, която е предварително създадена, за да бъде лесна за оборване, вместо споренето срещу позицията, която реално се държи от опонентите.
- Тавтология - тавтологията е аргумент който включва кръгов размисъл, което означава че заключението на аргумента е собствената му предпоставка. Структурата на тези аргументи е A=B, следователно A=B, въпреки че предпоставката и заключението могат да бъдат формулирани различно, така че на пръв поглед да не е очевидно за какво става дума. Напр. В Библията пише, че тя е словото на Бог, следователно Библията е безгрешна.
- Следва, значи е следствие - при тази заблуда се приема причинно-следствена връзка на две променливи, само защото едната предшества другата. X се случи преди Y; следователно X причини Y. Напр. "Пих Осцилококциум и настинката ми мина, значи Осцилококциум ме е излекувал!"
- Паралелни следствия на една причина - две събития се разглеждат като причина и следствие, а в действителност са две следствия на някаква друга причина. Напр. Спряхме рекламата в интернет и паднаха поръчките и от интернет и по телефона (туристическа агенция в началото на октомври).
- Погрешен континиум - идеята, че понеже няма ясна разграничаваща линия между две екстремности, разликата между двете екстремности е нереална или безсмислена, например: има неясна линия между култове и религия, следователно те са едно и също. Напр. Всички имейли са спам.
- Фалшива дилема - ограничаване на набор от възможности до само две. Тази заблуда също може да се използва, за да се опрости континиум от вариация до само две черно/бели възможности. Напр. Или намаляме бюджета за реклама, или фалираме. Избирай...
- Непоследователност - прилагането на критерии или правила към едно убеждение, твърдение, аргумент или позиция, но не и към други. Например, някои казват, че имаме нужда от по-силен контрол върху предписването на лекарства за да подсигурим тяхната безопасност и ефективност, но в същото време спорят че медицинските билки трябва да бъдат продавани без контрол.
- Non-Sequitur - на латински означава „не следва“. Това се отнася за аргумент, в който заключението не следва от предпоставките. С други думи, поставянето на несъществуваща логическа връзка. Напр. Нашите клиенти идват основно от Интернет, значи ТВ рекламата не работи.
- Позоваване на последствия - аргумент, в който предпоставката се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани. Напр. Google Analytics не може да показва това, защото ако е така, трябва да си подадем оставките на секундата.
- Вдигане на летвата - метод за отричане като своеволно се мести критерият за „доказателство“ на определено твърдение. Представените доказателства се отхвърлят като се изискват други, или друг тип, доказателства. Напр. - Ако ми докарате възвращаемост от 300% в тази кампания, ще има бонус. -Шефе, имаме 330% възвращаемост. Дали ще може да получа бонуса преди Коледа? -Какъв бонус? Не ми купихте подарък за рождения ден, сега бонус...
- Ти също - това е опит да се оправдае погрешно действие, защото някой друг също го прави. Напр. Всички дават подкупи на конкурси, значи няма проблем да се дават подкупи.
- Подвеждащ въпрос - две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква те да бъдат приети или отхвърлени, като в действителност едното е приемливо, а другото – не. Напр. Google Analytyics ще ви помогне да анализирате трафика на сайта си и да получите това ферари, на което сте хвърлили око.